logo


Красимир Грудов
G O L D
Хроники на пазара на биковете
Изтеглете безплатно (PDF)



Икономика и политика

Злато и сребро

Инвестиции по време на криза

Real Estate (Недвижими имоти)

Numismatics

Месечен анализ (Newsletter)

Valcambi - gallery

Архив



Контакти и консултации:
kpgrudov@yahoo.com









Регистриране на международни бизнес корпорации.








"Купувайте земя момчета, вече не я произвеждат."
                  Марк Твен



Октомври 2014 г.


Събитие на месеца за България са изборите за народно събрание. Както се очакваше, победител е мнозинството, което не гласува. Формалният победител спечели около 15% от гласовете на потенциалните гласоподаватели, но това не му попречи да обяви поредната голяма победа. Всички 8 формации, които успяха да изпратят представители в парламента се обявиха за победители – всеки по своему. Големият губещ са хората. Защото действителността след изборите показа, че политиците не са забравили нищо старо и не са научили нищо ново. Държавата се нуждае спешно от ново правителство, което да реши казуса с КТБ на политическо ниво и да подготви бюджета за следващата година – две задачи, които не търпят повече отлагане. Казусът с КТБ е важен, защото той засяга цялата банкова система, а не само въпросната банка, както се опитват да ни убедят някои заинтересовани “експерти”. Според тях проблемът е маловажен, засяга само конкретната банка и след като в продължение на няколко месеца нищо не се е случило, то банковата система в България е вън от всякаква опасност. Това са напълно погрешни изказвания. Резервното банкиране, при което банките поддържат малък процент ликвидни средства се базира единствено на доверието. Няма банка, която може да издържи, ако голяма част от вложителите и изтеглят парите си. Банките дължат “къси” пари - средствата, депозирани от вложителите, докато активите им са дългосрочни заеми и кредити, отпуснати за продължителен период от време. Някои банкери погрешно смятат,че хората, които получат гарантираните си от закона влогове от КТБ, ще ги депозират при тях. Това може и да не се случи, а много хора, държащи пари в другите банки, ще започнат да теглят част от тях и да ги влагат вън от банковата система, включително зад граница. Доверието в БНБ и цялата банкова система вече е разклатено.
Силите, които искат КТБ да фалира и да изкупят активите и на ниски цени засега имат предимство. Доказателство е доклада на квесторите, забавянето на решение на БНБ, забавяне свикването на Народното събрание и проточващият се процес на формиране на следващото правителство. Очевидно политиците изчакват КТБ да фалира, отговорността да се стовари само върху БНБ и И.Искров, и чак тогава да бъде избрано ново правителство. Независимо от това, върху правителството ще легне отговорността за бъдещето на държавните предприятия, общини и др., които са имали депозити в банката. Тези пари ще бъдат загубени, а притежателите им ще трябва да фалират също.
В САЩ и много други държави (последно в Португалия), където имаше банкови кризи, както и кризи на огромни корпорации, като например “Дженерал мотърс”, правителствата незабавно влязоха в банките и фирмите като акционери срещу огромна ликвидност, която наляха и не допуснаха криза на банковите си системи и колапс на индустрията.
В България междуличностен конфликт предизвика кризата КТБ. По наши данни, от Цв. Василев е поискано нещо, което той не е искал да даде и това дава началото на атаките срещу него и банката. Предстои да видим как ще завърши тази сага, но най важното е, че за пореден път в България не се спазват законите и то от държавните институции.
От световните тенденции в икономиката следва да се отбележи спадането на цената на нефта. Това спадане е значително и някои привърженици на теорията на конспирацията правят аналогия между дирижираното от САЩ спадане на цената на нефта през 80-те, което допринесе за по бързото падане на режима в бившия СССР и стремежа на американските неоконсерватори да предизвикат падане на президента В.Путин. Нека разгледаме долната графика.


chart


На нея е показана цената на нефта, която е необходима за да има дадената страна балансиран бюджет. От графиката се вижда, че Русия и Саудитска Арабия, която е заподозряна , че допринася за спадането на цената на нефта имат почти същите интереси, що се касае нивото на цените на нефта. По ниските цени ще изискват орязване на разходите или ще доведат до дефицити, със съответните последствия за икономиките.
Както се вижда от графиката, някои от големите производителки на нефт също са заинтересовани от високи цени – Иран, Венецуела, Бахрейн, Нигерия и др.. След като не може да се докаже наличието на заговор, трябва да се потърси обяснение за ниските цени в намалената световна икономическа активност и съответното намаление на търсенето на нефта, както и на други суровини. Нека разгледаме следващата графика.


chart


На нея е показан общия индекс на основните суровини, търгувани на стоковите борси от 2006 година до сега. От графиката се вижда, че след кризата през 2008-2009 година, когато цените на суровините се сринаха, последва ръст до началото на 2011 година. От тогава индекса спада, като на два пъти достига долно ниво на поддръжка, което сега е преминато.
Възможно е цените да продължат да падат и кризата да се завърне отново.
В Европа кризата на практика не е преставала, що се отнася до ръста на БВП. Дори икономиката на Германия буксува, което прави канцлера А.Меркел по склонна да приеме действията на ЕЦБ за стимулиране на икономиките от Еврозоната чрез увеличаване на ликвидността, аналогично на действията на Федералния резерв в САЩ. Механизмът е малко по различен, но в резултат еврото отслабна спрямо долара. От началото на 2014 година еврото отслабва и тази тенденция се очаква да се запази. На практика войните на валутите навлизат в нова фаза, след като и ЕЦБ, която до сега не участваше, започна да отслабва общата европейска валута за да може износът от Европа да стане по конкурентен и да се задвижат икономиките. Американският долар стана най силната валута в момента в резултат на комбинацията от валутните войни, относителната стабилност на американската икономика и общата политическа несигурност в Европа, и по света. Индексът на долара расте, както може да се види от долната графика.Тази тенденция ще се запази в краткосрочен и дори средносрочен период от време. За България и българската икономика отслабването на еврото ще помогне в известна степен, но засилването на щатския долар ще оскъпи енергоносителите и другия внос, който се плаща в долари.


chart


Американската икономика засега е най стабилна в световен мащаб и всички свободни пари се инвестират на американските фондови борси, които отбелязват постоянен ръст. В последно време, обаче, има промяна в настроението на инвеститорите, както може да се види на долната графика. На нея е показан така наречения “индекс на страха”, който отразява волатилността на борсите и в частност на широкия индекс “Стандарт енд пуърс 500”. Инвеститорите са поставени пред труден избор. От една страна е алчността да се реализират “сигурни” печалби, подпомагани от текущата политика на Фед, която продължава вече няколко години с няколко “количествени охлабвания”. От друга страна, има индикации, че предстои значителна корекция на индексите, което означава, че много хора могат да загубят инвестициите си. Тази дилема води до нервност на фондовите пазари, които претърпяха значителни колебания през изминалият месец. Тази тенденция ще продължи и може би ще се засили и за напред.


chart

За златото и среброто продължава периода на застой. Интересна е динамиката на отношението на цените на двата метала, както може да се види от долната графика. То бележи ръст през последните няколко години. Същевременно количеството на среброто в специализираните инвестиционни фондове, инвестиращи в сребро се запазва и дори отбелязва малък ръст, докато количеството на златото в подобни фондове, инвестиращи в злато чувствително намаля. Много анализатори са на мнение, че при сегашното положение може да се очаква значително по голям процентен ръст на цената на среброто в сравнение с потенциалния ръст на цената на златото когато пазарът навлезе във фаза на подем. В момента злато купуват централните банки на Русия, Турция и други развиващи се страни. По всяка вероятност централната банка на Китай е също купувач, макар за това да няма официални данни. В приложената таблица са показани данни за златните резерви на първите 20 страни според официални данни за златните резерви на централните банки и процента на златото от валутните им резерви. Както може да се види от таблицата, Китай и Русия трябва да увеличат значително златните си запаси, ако искат валутите им да са стабилни и да бъдат важни в международната търговия. В Швейцария предстои референдум, който ако е успешен, ще задължи правителството да върне швейцарското злато в страната и да увеличи златните резерви на страната.


chart



chart


В САЩ е популярна поговорка, според която инвеститорите никога не трябва да залагат срещу Федералния резерв. Централните банки са силни и инвеститорите могат само до се съобразяват с тях, а в някои случаи - да правят това, което правят те. В последно време банките, които нямат достатъчно златни резерви купуват злато. Хората трябва да направят същото. Особено в страни като България. Независимо от това как ще завърши сагата с КТБ, много вложители ще загубят пари, някои – всичките си пари, ако не са диверсифицирали богатството си. Затова ще повторим, че разумните хора трябва да вложат между 5 и 20% от парите си в злато, което да е под техен контрол. Поздрави.